Как точно се отказах от вредния навик

Според мен много хора не желаят да спрат цигарите, защото обичат да пушат. И аз бях една от тях... За мен това не беше само лош навик или необходимост, а преди всичко удоволствие – наслаждаване от вдишването и издишването на дима, специфичния аромат...
Започнах да пуша на 16 години. Стандартните причини – да не изглеждам “малка”, “задръстенячка” или “не като другите”. Неусетно взе да ми харесва. На 18 години вече пушех много и навсякъде. Тогава (преди двайсетина години) беше много модерно да пушиш.
Незабележимо зависимостта от цигарите стана много силна. Аз бях от тези пушачи, които не могат да не пушат дори когато имат температура, болно гърло, не можех дори да намаля драстично количеството в такива случаи.
Много пъти опитвах да спра (по-скоро имах такова желание), но само мисълта за това ме караше да запаля – още преди мисълта да е свършила.
Омъжих се на 28 и разбира се забременях. Казах си – сега или никога, но за съжаление, все не ставаше. Станах нервна, късах и мачках цигари и кутии, после пак купувах, палих, дръпвах 2-3 пъти – гасих... Почти 2 месеца зор и мъки – който пуши или е пушил (и особено бременни пушачки) ще ме разберат. Знаех за това, че вредя много не само на моето, но и на толкова очакваното и желано бебенце. Плачех, мразих се, ядосвах се, давах клетви да ги спра днес, утре, в понеделник – и пак палих.
Имах силно желание да захвърля цигарите най вече заради бъдещото бебе, но всичко си оставаше само пожелание и “последната” цигара никога наистина не ставаше “последна”.
Обаче, в един прекрасен за мен ден, когато отидох на женска консултация и споделих с гинеколога проблема, той ми каза ето какво – че по принцип за такива пушачи като мен може и да не спирам цигарите съвсем, че мога да ги намаля до 2-3 на ден, за да не съм нервна, че на 1000 бременни пушачки нищо им няма, нито на плода... но не дай си Боже да си тази 1001-ва бройка и детето ти да се роди с проблеми (от тежки по-тежки!) и после цял живот да рониш сълзи за това, че не си могла да издържиш 1 година да не пушиш. Накрая ми препоръча един млад специалист – много добър психолог, който действал по метода на самовнушението. Отидох и ... спрях да пуша за 1 седмица.
Сигурно Ви доскуча да четете историята ми – ето го най-накрая този
МЕТОД:
Всеки от нас, особено бременна жена, има богато въображение и може да си представя, да помечтае и т. н..
Не намалявайте цигарите, не се чувствайте виновни, пушете си. НО, с всяка цигара, с всяко вдишване в детайли си представяйте с цялото си въображение едно малко бебенце, което плаче и кашляйки, протяга ръчички към Вас и проплаква: Мамо, задушавам се! Не ме трови, мамо! Обичам те, а нямам въздух! Искам да те радвам, не ме убивай”. Представете си едно молещо малко личице, което прилича на вас или на любимия ви човек, как ви гледа с огромни красиви очи през този облак дим и рони сълзи и непрекъснато Ви моли да го пощадите.
Правете това при всяко ваше вдишване на “сладкият” цигарен дим.
На мен ми помогна – не пуших 3 години. После пак пропуших – започнах с една, три, пет и пак стигнах до кутия. В 2005 пак забременях и спрях за 1 месец цигарите по същия метод. Имам сега две здрави, красиви, умни деца. Все още не пуша. Все още, когато седя в компанията на приятелки-пушачки с наслада вдишвам цигарения дим. Понякога страшно ми се пуши. Не се заричам, но въпреки това ... много ми се иска да не пропуша пак.
Искам да Ви кажа, момичета – с нищо не може да се сравни раждането на ВАШЕТО БЕБЕ – най-красивото, най-умното, най-, най-, най-. Този миг ще помните цял живот.
Гордея се с всеки изминат ден без цигарите. Заслужава си всяко усилие.
Не е панацея, но ако помогне поне на още няколко души ще се радвам от сърце. Успех на бъдещите майки, независимо как ще опитат да откажат пушенето.